Защо отново говорим за играта?… Защото именно чрез играта детето се свързва с другия, докато изразява себе си.
Не са малко и предизвикателствата, които срещат родителите в този процес. Основните задачи, които стоят пред близките при общуването им с детето, е да подпомогнат неговото психично развитие още от най-ранна възраст.
Тази отговорна родителска мисия ни подтикна да се обърнем отново към значимостта на играта в процеса на общуване и израстване.
При постъпването си в училище за адаптацията на детето е важно то свободно да може да общува с връстниците си, с учителя, с непознати хора. Във всяко едно от тези връзки детето заема определена роля, която е различна за всеки отделен случай, т.е. то по един начин ще общува с връстниците си, по друг с учителя, по трети с непознат и т.н. Тези различни роли предполагат то да владее богат инструментариум от начини и средства за общуване. Освен това подпомагащо адаптацията на детето в новата среда е умението да изразява свободно мислите и чувствата си, така че слушателят да може да го разбере; да може да задава въпроси, така, че да е ясно това, за което пита и т,н.
На практика по-голям е процентът на децата, които са способни да реализират поставените по-горе задачи. При всички случаи обаче, по-добрата езикова подготовка, по-добрите говорни умения са основополагаща предпоставка за успешно изявяване на детето в училище и постигане на по-високи учебни резултати.
Играта заема своето особено и подобаващо място при обучението на малките и големите деца. Чрез нея те се приобщават към дейността на възрастните, заимстват техните мотиви, спазват правила на поведение, бихме казали, че формират и основни нравствени качества. Игровата дейност е свързана с психическите процеси – налице са качествени изменения в детската личност според възрастовите особености.
Един от най-значимите аспекти на играта, когато тя е предложена или контролирана от възрастните е възпитателната й роля при развитието на подрастващите.
Познавателната стойност се осъществява в усвояването на различни знания и умения в една или друга игрова област. Интелектуалните игри решават преки задачи на умственото възпитание, като формират предпоставки за религиозно възпитание и мироглед, определящи детската индивидуалност.
Нещо повече – игрите по правила определят постигането на специфичната игрова цел – победата. В тях е налице сблъсък най-малко между двама играчи или два отбора по повод на решаването на игровата задача или сблъсък на играещото дете с познавателното съдържание. Спазването на правила осигурява проявата на автодидактизъм и самостоятелно мислене на децата.
Основна и водеща дейност в предучилищна възраст е играта. Чрез нея се създава психологически комфорт и условия за себеизразяване.
Игровият замисъл в началната училищна възраст има вече по-усложнен интелектуален и познавателен характер. Учениците, благодарение на натрупаните знания и умения от предучилищна възраст, са в състояние да играят дидактични игри, чийто замисъл предполага конкретизиране и осъществяване на връзката между различните сфери на знанието. Опериране с по-голям обем знания и понятия, разширяване, затвърдяване и обобщаване на усвоените умствени и нравствено-етични действия и по-активната изява на мисленето и нравствено-интелектуални форми на поведение.
Игрите намират място и при по големите деца. Ученето в процеса на играта е силно емоционално обагрено – за или против и рядко неутрално. Игрите могат да бъдат вдъхновяващи, добри, лоши или дори отблъскващи. Те имат две области: емоционална област: лична (вътрешна) мотивация; съревнование; любопитство; увереност -неувереност и когнитивна област: значим, релевантен контекст; активно участие в диалогова история; организация; различни ситуации; обратна връзка; подпомагане на учениците в организацията на знанието.
Играта спомага за ефективното насърчаване на комуникацията. Това е особено подходящ метод за по-свити ученици или за участници, които не се познават. Игровата дейност за учебни цели се основава на следните принципи: активност, динамичност, занимателност, изпълнение на роли, колективен характер (работа в екип), моделиране на дейността, обратна връзка, проблемност, съревнователност, резултативност, самостоятелност, системност. При нарушаването на тези принципи се получават грешки, от които най-често срещаната е игра заради самата игра, когато се пренебрегне учебната цел.
За децата в начална училищна възраст, особено подходяща е ролевата игра. При нея, учениците са склонни да сливат в съзнанието си хипотетичното и реалното по отношение на някаква дейност или функция и в резултат играейки, я изучават.
В основата на ролевите игри е разбирането за социалните роли. Те се разглеждат като форми на поведение, чрез които индивидът изучава и изгражда социалния си живот. Което е именно способността за социализация у детето.
Играта спомага за цялостното психо-емоционално развитие на детето, като същевременно е основа, на която стъпва изграждането на бъдещите отношения на детето.
Източници:
- Маджаров, Г., Индивидуално развитие на психиката. Онтогенезис, Велико Търново, 2001
- Минчев, Б., Обща психология. София, Сиела, 2006
- Стаматов, Р., Детска психология. Пловдив, Хермес, 2000.