Детските страхове са нормална част от развитието и играят ключова роля в изграждането на емоционална сигурност и автономия. Едно от най-често проявяващите се поведения, свързани със страх, е нежеланието на детето да спи само и търсенето на нощна близост с родителите.
Страховете се променят с възрастта:
- Бебета (0–1 г.) изпитват страх от раздяла.
- Деца 1–3 г. се страхуват от изоставяне.
- Възраст 3–6 г. – страх от тъмното и въображаеми заплахи.
- Деца 6–9 г. – страх от реални опасности.
- 9–12 г. – страх от загуба и социална оценка.
Освен страхове, отказът от самостоятелно спане може да се дължи на привързаност, търсене на внимание, семейна динамика или регулационни особености. Родителската подкрепа е ключова – валидиране на емоциите, създаване на сигурна среда и постепенно насърчаване на автономията.
В случай че страховете продължават, тревожността от раздяла се увеличава или се появят други симптоми като изпускане през деня или нощта, е препоръчително да се направи консултация с клиничен психолог.
Пълният документ с примери и 7-дневен план за плавно преминаване към самостоятелно спане на детето може да бъде изпратен безплатно, след заявка от Вас (пишете на mentalhealthbg@gmail.com).
Изготвил: Росица Йорданова, Ph.D. – клиничен психолог и системен психотерапевт (под супервизия)