Методът на Монтесори е един нов начин за обучение и развитие на детската личност, чиито способи са съвършено различни от способите на традиционната педагогика.
1. История
Методът носи името на основателката си Мария Монтесори. Тя е родена на 31 август 1870 г. в малкия италиански град Кяровале.
След като навършва 12 години семейството й се премества в Рим. Мария обичала математиката и решава да постъпи в техническо училище за момчета, което. Тя мечтаела да стане инженер, което въпреки че било необичайно за жените по онова време, тя завършва с успех. След като интересът към математиката преминава, Мария решава да стане лекар.
През 90-те години на XIX век жените не са имали възможност да учат и да се реализират като лекари. Независимо от общата забрана Мария Монтери постъпва в медицинския факултет на Римския университет. Тя е първата жена, която е получила диплома за лекар. Тя специализира в областта на хирургията и психиатрията. Когато се събудил интереса й към децата специализира и в областта на педиатрията.
В това време Мария Монтесори намира книги на двама французи Жан Пол Гаспар Итар и Едуард Сеген, които я вдъхновяват. Тя превежда сама трудовете им, щателно преписвайки на ръка 600 страници. Именно от Сеген Мария узнава, че ако занятията се провеждат по специална методика, то “от сто идиота двадесет и пет стават, по същество, нормални хора”. Тя разбира, че тази методика на усвояване на нови знания може да се приложи и към децата в норма.
Монтесори първоначално създава специално училище, а след това и медико-педагогически институт за умствено изостанали деца от бедни семейства и сираци. Там тя разработва самостоятелно и прилага разнообразни дидактически материали, които са познати в теорията като “златния материал на Монтесори”. Благодарение на усърдната й работа децата от институции или със задръжки в развитието могат да се учат също толкова успешно, колкото и учениците от масовите училища.
2. Същност
Мария Монтесори счита, че вярата, надеждата и доверието са най-ефективните средства в обучението при децата. Като образованието трябва да следва и да отговаря на естествено развитие на детето. Според нея образованието започва от раждането на човека.
Този метод на обучение е модел, в който деца с различни умствени и физически възможности живеят и учат в естествена среда, в смесени възрастови групи-минимум 25 деца, максимум 40 деца. Монтесори препоръчва и възрастовата граница на децата в една група да е от 3 до 6 години, от 6 до 9 г. и от 9 до 12 г.. Съществуват и групи с отворен достъп – децата са свободни да посещават всеки клас, който им харесва и спомага за постигане на оптималното ниво на усвояване на знания и умения.
В основата на своя метод тя поставя наблюдаването на децата и по-специално на техните потребности. На децата се предоставя специална среда, в която те правят свой собствен избор за вида на използваните от тях материали, където педагозите на свой ред не им дават указания.
Както тя самата казва: “Изборът се подсказва от инстинкта, който природата дава на всеки, като водач в психическото му израстване; ръководената от инстинкта дейност се развива с голяма енергия и с максимален ентусиазъм. Благодарение на това децата без всякаква умора изпълняват такива неща, каквито на учителката не й се е присънвало да иска от тях”.
Според Монтерори добрата концентрация е резултат от интереса, с който детето изпълнява упражнение. В такъв момент, според мадам Каспари, през детето минава поток от ментална енергия. Когато е концентрирано в него се съединяват два потока енергия – психическа и физическа, което е изцеление и здраве. Мария Монтесори казва, че ако можехме да отгледаме поне едно поколение от такива здрави и свободни хора, животът на планетата би се променил неузнаваемо.
Мадам Каспари е ученичка на Монтесори. Те живели заедно в продължение на 11 години в Индия. Капари взела активно участие в разработването на стадиите на развитие на детето и допринесла за включването на музика в процеса на обучение.
3. Материалите в метода Монтесори
В основата на метода е концепцията за активната личност, която чрез системни взаимодействия със специално създадена и стимулираща материална среда свободно и самостоятелно се развива и изгражда.
В средата, конструирана от Монтесори детето слуша “гласa на нещата” (voce delle cose) и е защитено от “деструктивните енергии” на “механичната интелигентност” и нейната груба сила. Средата е създадена така, че въздействието, което оказва върху всички сетива да е интензивно, разнообразно. Материалите са с постепенно увеличаваща се сложност и осигуряват многоизмерна обратна връзка.
Средата на Монтесори не е “учебно оборудованa” в общоприетия смисъл на думата. Целта е не просто “правилното използване” на материалите за формиране на отделни групи умения, навици и знания, а осигуряването на вътрешна мотивация и свобода, които са необходими за самостоятелното изграждане на детето. М. Монтесори си поставя задачата да развие “чистите способности” на детето в максимална степен.
Обектите от средата представляват външни стимули, които насочват вниманието и спонтанно инициират устойчивостта му. Детето има нужда от концентрация. Материалът, който фиксира вниманието всъщност осигурява свобода на детето за разгръщане на естествената си вътрешна активност и потребност за усвояване на нови знания и умения.
От гледна точка на теорията за сложните системи отделните обекти в материалите Монтесори представляват своеобразни модели (патерни), които спонтанно организират “хаоса” от информация, постъпващата от външния свят.
Чрез метода се и цели формиране на разбиране у децата, че предметите и явленията са продукт на човека (артефакти) или от природата. Тъй като лежи вярването, че ориентацията става по-точна, защото както казва Монтесори „дайте на малко дете в ръцете правоъгълник и после то ще го разпознае и във формата на столчето си и в прозоречната рамка”. Определени, характерни модели се повтарят, поради което детето първоначално трябва да умее да разпознава модела. С развитие на потребностите може да започне математическото изследване на същата фигура. Според Монтесори ясния, точен, със специален дизайн и изпълнение материал позволява на детето да отдели признаците на предметите в чист вид, което допринася за осъзнаването на средата.
Монтесори твърди, че “ако материалите са конструирани с голяма точност, те спонтанно предизвикват действия, които са дотолкова хармонично координирани с вътрешното развитие, че в определен момент възниква нова психическа картина — по-високи равнища в комплексното развитие, когато детският ум придобива способност към абстрахиране”.
Материалите в системата Монтесори са организирани многомерно. Преобладава вертикалният принцип на нарастваща сложност както по дизайн, така и по начини за използване. Очевиден е хоризонталният принцип – едно и също съдържание, еднакво ниво на трудност е представено по различни начини или в различни сетивни модалности, вариращи и по степен на абстрактност.
В материалите си Монтесори залага и още едно ценно качество – обратната връзка. Тя казва, че „материалите трябва не само да дават свобода и да показват “пътя”, но трябва да показват и кога си се отклонил от него”. Принципите за точност и простота, с които са изработени материалите, сами по себе си осигуряват прямота и “честност” на обратната връзка. Например, построената кула пада, поради неправилен строеж, а не защото стените на елементите са криви. Детето разполага със свободата само да контролира грешките си, за които самите материали го насочват.
Монтесори тенденциозно залага многомерна 5-степенна система за контрол в своите материали: механически (с прости напасващи движения), психологически (сетивен), с контролни точки, посредством контролен набор, посредством помощ от страна на учителя. Свободната обратна връзка съдейства за самоорганизацията на детето по два начина: от една страна, то само поправя грешките си, от друга страна, се научава да ги предвижда и избягва.
Първият материал за работа, който изготвя Мария Монтесори, са цилиндрични блокчета. Те били направени от цяло парче дърво с изработени отвори, в които се поставяли дървени цилиндри с диаметър от един до десет сантиметра. Пред детето стои задачата да ориентира цилиндрите според размера им. Тригодишните правели това отново и отново, повтаряйки едно упражнение повече от 40 пъти. “За да утолиш жадата си не е достатъчно да видиш водата или да я опиташ, трябва да изпиеш количеството, от което организма ти има нужда. За да удовлетвориш вътрешния си глад, психичната жажда, не е достатъчно да видиш за малко вещите или да чуеш тяхното описание, необходимо е да ги вземеш и да ги ползваш толкова, колкото е нужно, за да удовлетвориш потребността на вътрешния живот. Този факт е основната психическа конструкция и единствения секрет на обучението. Външният обект е трамплин, върху който се упражнява ума и тези вътрешни упражнения сами по себе си стават цел на дейността”.
Мария Монтесори по онова време установила, че само след многократното повторение на еднои също действия, детето формира умение, а след това развива и усъвършенства това умение и чрез движението в мозъка възникват нови невронни връзки. Съвременните учени потвърждават този извод на Монесори.
4. Средата в метода на Монтесори
Целите, които Монтесори залага при конструиране на средата са насочени едновременно към актуалната ситуация и към разгръщане на потенциала на детето. Така например, упражненията по “абсолютно мълчание” (silenzio solemna), освен че имат самостоятелен смисъл, подготвят сетивата за други музикални упражнения и четене; работата с блоковете от цилиндри спомагат на писането и т.н. От гледна точка на теориите за сложните системи може да се направи предположението, че така конструираната среда действа на психиката като разширява “полето на възможностите” и улеснява преминаването от една тема в друга. Концепцията за “атракторите“ и по-специално странните атрактори (странните точки на привличане), хвърля светлина върху динамиката на феномена по нов и интересен начин. Макар и малки, промените в една точка на полето на сложната система, могат да предизвикат големи промени в друга точка, както и в цялото.
4.1. Tипичен пример за странен атрактор. Изобразява графично атрактора на Лоренц,
открил т.нар. Ефект на пеперудата.
В системата Монтесори предимството на сложните системи е че генерират “полезна възвръщаемост”, поради което “косвено обучение” се проявява ясно. В хода на дейността се навлиза в едно ново, по-активно състояние на готовност. Външно, при децата това се проявява в повишена увереност и удоволствие от процеса на опознаване на околния свят.
Монтесори ориентира употребата на материалите си на границата между познатото и непознатото, лесното и трудното. Тя задава в много широки граници ориентири по отношение на възрастовата пригодност за работа с материалите, но е много прецизна от гледна точка на фазите в познанието. Задачите не трябва да са непознати и трудни за децата, защото предизвикват объркване, но не бива да се движат и в рамките на някакъв познат стереотип, защото водят до скука и дори до раздразнение. И двете състояния не стимулират развитието. Оптималното равнище на трудност е това което отговаря на познавателните потребности и поддържа познавателния интерес жив. Когато детето работи в тази зона, но изчерпи възможностите на материала, то просто насочва жизнените си сили другаде, но без досада и умора.
Вербалното също заема особено място в “материалния свят” на Монтесори. Според нея, в средата около детето е наситена от сетивни впечатления, от думи, които то първоначално не разбира, но трябва да подреди в ума си.
4.2. Илюстрация на многомерната природа на думите. Всяка нишка представлява отделен смисъл. Всяка нишка може да свърже думата в различни констелации от други думи и смисъл.
Думите, които се използват в обучението трябва да са прости, истинни и логични. Както и при предметите, така и при думите Мотесори търси скритата същностна простота – нищо повече от най-необходимото. В системата Монтесори думите се използват в минимално количество, пресметнати и предварително подбрани. Измежду многото възможни думи се избира само тази, която най-добре организира сетивния опит. Например, когато се подаде кълбо и овал, просто се назовава: “това е топка, а това – яйце” “това е кубче, това е тухличка”, “цветът е червен”. Дори простото назоваване, ако е навременно предизвиква въодушевление у детето.
В системата за обучение Монтесори средата е различна – носител на вградени значения, съответно различна са и моделите на интеракция в нея. Достатъчни са вътрешните награди (красотата на процеса и неговата безкрайност) и “наказания” (несправяне с материала). Външни не се допускат, тъй като според Монтесори необходими.
Ролята на учителя изглежда пасивна. Функцията на учителя не преподава. Вместо това извършва кратки презентации на материала – на един или повече комплекти, в рамките от половин минута до максимум 2-3 минути. Учителят дава нормативното название, обяснение или нормативния начин на действие с предметите, но само толкова. След това детето е свободно да избере с кой от комплектите ще работи и за колко дълго като ги взима само от определени удобни полици, в зависимо от това, какво привлича вниманието му в момента. След това детето е необходимо да върне нещата на местата от които ги е взело.
Индивидуалното обучение за научаване названията на предметите преминава през следните стъпки:
1.Това е…
2.Дай ми…
3.Какво е това?
Учителят първо казва на детето „това е топка”. На следващия етап казва „дай ми топката”. Когато детето разпознава правилно обекта, учителя пита „какво е това”, в момента, в който детето оперира с обекта, в случая с топката.
Показателни в работата на Монтесори са живите, освобождаващи метафори, които тя използва. Така например тя нарича своето училище “къща на децата”. В “Къща на децата” образованието е в “помощ на живота”. В центъра на училищната система Монтесори поставя детето, вместо програмата.
5. Развитие на детската психика според Мария Монтесори
На база на наблюденията си, италианската педагожка описва развитето на детската психика като серии прераждания или още планове за развитие, които се появяват приблизително на шест годишни интервали. Това са сензитивните периоди, в които децата са предразположени да усвояват важни знания и умения за съществуването си, предоставяни им от подготвената среда.
Първит етап е от 0 до 6г. Според Мария Монтесори първите шест години от детския живот са най-важни – това е периодът на „Попиващия ум” понеже през тези години се оформя личността и детето се учи от прекият си контакт с околната среда.
Първият етап се подразделя на два подетапа:
- Първият подетап е във възрастта от 0-3 г. и се нарича подсъзнателен попиващ ум, а някои автори го наричат сензитивен период за развитие на езика.
Безсъзнателният (подсъзнателен) период се характеризира със способността на децата за усвояване на речта. Всички деца усвояват езика чрез едни и същи етапи – звуци/лепет, гукане, срички, дума-изречение, две думи, образуване на изречение и т.н.
- Вторият подетап е съзнателен, който е във възрастта между 3-6 г. Нарича се ощесъзнателен попиващ ум
В съзнателния подетап детето усвоява четенето и писането. Според Монтесори казва, че не е необходимо да се чака то да тръгне на училище, за да започне овладяването на училищни умения и придобиване на знания. Обучението по четене и писане да се осъществява само с децата, които в дадения момент имат вътрешен стремеж за това.
Сензитивен период за разположение на предметите е този, в който детето преживява силен стремеж да размества и подрежда предметите от заобикалящия го свят. За детето на възраст до 3години предметите са ориентир в пространството, което предстои да разбере и в което да се ориентира, за да може по-късно да владее.
Сензитивният период за детайлите е възрастта между 1-2 години. Вниманието на детето е ориентирано към малки предмети (насекоми, буболечки) и към детайлите на големите предмети.
Сензитивният период за развитие на ръцете е възрастта от 1,6 до 3 години. Децата държат да хващат всичко, да отварят и затварят кутии, шкафове, да поставят и изваждат неща в и от тях.
Периодът за усвояване на ходенето е до 2 години. Детското ходене се отличава от това на възрастния. За възрастния ходенето е средство за постигане на някаква цел, докато за детето това е процесът на самото ходене, а средство са ръцете и краката. Според М.Монтесори то иска да усъвършенства ходенето.
Вторият етап е на началното образование и обхваща периода от 6г. до 12г.
Монтесори използва специална форма, наречена„експедиция”. Задава се задача на няколко деца, организирано се завеждат на социално място, където организират всичко необходимо, за да се възползват от предоставената възможност като могат да задават въпроси и да получат необходимата им информация.
Трети етап е период на средната училищна възраст. Той също е перииод на трансформация. Той е във възрастта от 12 до 18г. и е разделен на два поетапа:
- Първият подетап е 12-15г. и се нарича пубертет;
- Вторият подетап е от 15-18г., наречен юношество
За периода на средната училищна възраст Монтесори изказва само някои идеи. Тя смята, че за тази възраст най-силен е стремежът за положителна промяна в средата и обществото на подрастващия. Тази промяна е придружена от съмнение, несигурност и противоречия, които са нормална част от развитито на юношата. Монтесори подчертава огромното значение на труда във всички негови аспекти, тъй като така юношите се учат на отговорност и в допълнение се обвързват емоционално с резултата от своя труд. В днешните училища Монтесори има помещения за бизнес-практика, което най-често е малък ресторант или книжарница.
6. Заключение
Методиката на Мария Монтесори привнася съвършено нов подход за развитие на децата, който е в съответствие с индивидуалните им потребности и лични предпочитания. Вярва се, че това стимулира развитието на самостоятелност, инициативност, ражда желанието за учене в подрастващите.