В наскоро публикувано издание на подкаста Huberman Lab,
Dr. Andrew Huberman — невролог и изследовател — разглежда биологичните и психологични основи на човешката привързаност, любов и сексуално желание.
Ранни модели на привързаност влияят на романтичните връзки
Хуберман припомня класическия експеримент на Мери Ейнсуърт — т.нар. Странната ситуация — при който бебета се наблюдават как реагират, когато родителят напусне и се върне в стаята.
От тези реакции се формират модели на привързаност (например сигурно привързан или тревожно-избягващ), които често прогнозират как възрастният ще се държи в романтични отношения. Важното е, че тези модели не са фиксирани — те могат да се променят, когато човек ги осъзнае и работи с тях.
Няма „любовен център“ в мозъка — има мрежи
Според Хуберман, няма едно конкретно място в мозъка, което да „произвежда“ любовта или привързаността. Вместо това множество мозъчни области си взаимодействат, за да създадат комплексното преживяване на желание, близост и емоционална връзка и свързаност.
Допаминът — не просто „химията на удоволствието“
Много хора свързват допамина с усещането за удоволствие, но Хуберман подчертава, че той на практика е химикал за мотивация и стремеж — това, което тласка човека да търси и да преследва партньор, а не просто да се наслаждава на удоволствието.
Това означава, че желанието за връзка включва мотивиращо напрежение — желание, търсене и емоционално ангажиране, а не само приятно усещане
Емпатията и интероцепцията като основа на близостта
Хуберман посочва, че невронните механизми за емпатия играят ключова роля в човешката връзка. Това включва области като префронталния кортекс и инсулата — региони, които помагат човека да усеща собствените си вътрешни състояния и същевременно да „чете“ чувствата на другия.
Тази способност да се усеща собствено и чуждо емоционално състояние е една от биологичните предпоставки за изграждане на дълбока емоционална връзка.
„Положителна илюзия“ — компонент на дълготрайна връзка
Хуберман въвежда концепцията за „положителна илюзия“ — когнитивно състояние, при което човек вярва, че само неговият партньор може да го направи да се чувства по определен начин.
Тази специфична биологична нагласа работи като подсилващо звено за стабилността на връзката, тъй като помага на двамата партньори да интерпретират и подкрепят взаимните чувства по продължително време.
Какво разрушава връзките: изследване на Gottman Lab
Хуберман преглежда и откритията на Gottman Lab (Университета на Вашингтон) за това кои поведения предсказват разпадане на връзките. Четирите ключови разрушителни модела са:
- критика,
- защитна позиция,
- затваряне/изолация по време на конфликт, и
- презрение.
Най-опасното от тях — презрението — е наречено „сярна киселина“ за връзката, защото буквално разяжда емоционалната свързаност и блокира невронните механизми на емпатията, необходими за здрава връзка.
Ключови изводи
- 1. Ранните опитности с привързаност влияят на романтичните стилове във възрастта.
- 2. Любов, желание и привързаност не се „произвеждат“ от един център в мозъка, а от взаимодействието на множество системи.
- 3. Дофаминът е мотивационен механизъм, а не просто „химия на удоволствието“.
- 4. Емпатията и способността да усещаме вътрешните си и чуждите чувства са критични за дълбоките връзки.
- 5. Положителната илюзия и невронните механизми за мотивация подпомагат стабилността на любовната връзка.
- 6. Отношенията се разрушават най-вече чрез презрение и липса на емпатия
Превод и обобщение на статията от PsyPost
Published February 12, 2026
Изготвил: Росица Йорданова, Ph.D.