Накратко ще посочим и какво е значението на игровото общуване при децата със специални образователни потребности (СОП).
Водеща дейност през периода на ранното детство е играта. Чрез нея децата опознават заобикалящата среда и удовлетворяват потребността си от общуване. Играта изпълнява разнообразни функции в процеса на израстване. Тя е средство и условие за развитие.
В процеса на игра всяко дете е свързано с другите деца в отношения, които пораждат вътрешни промени както във взаимоотношенията между децата, така и в отделното дете. Взаимоотношенията възникват и се формират в процеса на активното общуване, чиято най-ярко изразена форма е съвместната дейност.
Различните видове игри имат пряко действие върху формирането на двигателния апарат, познавателните процеси, речта и особеностите на личността. При деца със СОП играта изпълнява три основни функции:
- Спомага за адаптацията към нова среда;
- Усилва перцепцията за външния свят и съществуващото в него;
- Играта играе роля и на терапевтичен фактор.
Чрез играта могат да се реализират следните цели:
- Да се компенсира липсата на социален опит, поради изолация в семейната среда или специализираната институция, в която е отглеждано;
- Да се развие вниманието и сътрудничество;
- Да се даде възможност на детето да упражнява инициативността си и да преживее постигнат успех;
- Да се стимулира двигателното, сензорното, когнитивно и емоционално развитие на детето.
- други
Следователно играта е комплексно средство за подпомагане проблемните области в развитието на деца със СОП. Основен принцип в специалната педагогика е, че всеки дефект създава стимули за компенсация. Проучванията показват, че играта е сензитивен механизъм за компенсация.
Играта подпомага не само когнитивното развитие на детето, а много често му помага да решава своите емоционални или социални проблеми. Освен това, в играта детето може да изразява чувства, които са иначе неприемливи за изразяване в семейството: като агресия, ревност, страх. Играта допринася да се преодолее безпокойството, като дава на детето възможност да изучи и приеме трудните и болезнените преживявания, с които то се сблъсква всеки ден.
Играта помага да се открият и ключовите способности, които притежават децата със СОП.
За тази цел може да се прибегне до компенсация, като се заменят нарушените функции с други форми на възприятие,Важно в системно да се стимулира умението на детето. Давайки на детето адаптриран към неговите нужди подход, възможностите да овладее и развие умения за справяне с образователните изисквания се повишава. Това ще повиши и увереността му, че може да се справя с поставените задачи.
Важно е да се открият възможностите и способностите на детето и да се намери начинът за тяхното развиване и стимулиране. Това е двупосочен процес, който ще подпомогне както адаптацията на детето към света, така и света към неговите нужди и потребности.
Играта като метод предлага много предимства в тази насока. Те се дължат главно на факта, че играта ясно изтъква онези фази и особености на развитието, които свидетелстват за развитие на познавателните способности (памет, внимание, мислене, интелект). Тя именно може да ни посочи какво е равнището на развитие на детето, какво го интересува и какви са неговите подбуди при усвояването й.
Емоционалната връзка между детето и родителите е важна и за личностовото изграждане на детето. Най-значимият обект за детето е основният грижещ се. Той е носител на социален опит и култура. Общата им съвместна дейност дете – възрастен е главен източник на развитието на детето.
Източници:
- Маджаров, Г., Индивидуално развитие на психиката. Онтогенезис, Велико Търново, 2001.
- Минчев, Б., Обща психология. София, Сиела, 2006.
- Стаматов, Р., Детска психология. Пловдив, Хермес, 2000.