Неоспорима е връзката между тяло, личност и емоции. Със своите многостранни функции емоциите са едновременно показател за психичното и соматично здраве на индивида и са сигнал за евентуално нарушение в обичайното функциониране на човешкия организъм. 1. Етимология и същност

Английската дума emotion произлиза от френската дума  émouvoir. Това се основава на латинската emovere, където е- (вариант на ех-) означава „без” и movere означава „ход/движение”.

В съвременната литература съществуват множество дефиниции за емоциите. Една от тях ги разглежда като психическо състояние, което възниква спонтанно, а не чрез съзнателно намерение и често е придружено от физиологични промени, от чувства. Според други, е психическо състояние, което съдържа силно усещане. Някои автори определят емоциите като комплекс от реакции, включващи едновременно и тялото и ума. Тези реакции включват: събективно психическо състояние като чувство на гняв, безпокойство или любов; импулс за действие като бягство или атака, дали да се реализират или не, като в случай на проявление –то е открито; и дълбоки промени в тялото като сърцебиене и повишаване на кръвното налягане. Според привържееницие на родовата памет, емоциите са процес, определен вид лична оценка, която е повлияна от еволюционното и лично минало, в което ние считаме, че се случва нещо важно за нашето благосъстояние, така  настъпват редица физиологични промени и емоционални поведения се включват, за да се справят със ситуацията. Според когнитивистите, емоциите са реакции на събития, субекти или обекти като техния специфичен характер се определя от начина на интерпретация на предизвиканата ситуация. (19)

Въпреки универсалността на горепосоченото определение, различните автори описват емоциите – тяхната същност и възникване по своеобразен начин. Така например В. Вунд, Кюлпе, Рибо, Бен, Спенсер ги разглеждат в тясна връзка със съзнанието. Според тях емоциите са форма на психични явления и са тяхна характеристика. У. Джеймс, С. Ланге, Дж. Уотсън са на обратното мнение. Те твърдят, че емоциите възникват в резултат на измененията на вътрешните органи. Всяко възприятие води до промени в организма и изразът на тези промени са емоциите. З. Фройд, от своя страна, счита че емоциите и чувствата са свързани с действия и предизвикват такива, но тези действия не са функция, както твърди авторът, само на емоциите, а на потребностите, на мотивите и съзнанието.

1. Характеристики на емоциите

Валентност(тон): Всички емоции се характеризират с валентност или тон, това означава, че могат да са или положителни (стенични), или отрицателни (астенични). Количеството на отделните видове отрицателни емоции превишава количеството на положителните емоции няколко пъти.

Интензивност: Емоциите могат да се различават и по интензивност, наречена още сила. Колкото по-силна е емоцията, толкова по-силно е физиологическото проявление. На интензивността на емоцията във всеки конкретен случай влияят обикновено много фактори.

Съдържание: Емоциите биват различни по съдържание, отразяват различни аспекти на предизвикващите ги ситуации. Има десетки различни емоции, като отрицателните са значително повече от положителните. Всеки вид емоция се съпровожда с определена специфична физиологическа реакция. Някои учени в миналото изказват мнение, че емоциите са следствие на физиологическите реакции, както споменахме по-горе. Въпреки това тази теория е опровергана експериментално.

Отвъд известните в научната литература характеристики, съществуват и редица особености, които отделният индивид преживява:

• Налице е чувство, набор от усещания, които се преживяват и се осъзнават;
• Емоционалният епизод може да бъде кратък, понякога продължаващ няколко секунди, а друг път значително повече. Ако продължи повече от час обаче, това е настроение, а не емоция.
• Емоциите активират физиологични промени.
• Става дума за нещо, което има значение за лицето. Емоциите разкриват целите
• Преживяваме емоциите според начина, по който го правим, а е чрез начина, по който сме си избрали да го направим. Това е нещо, което ни се случва, а не е нещо, което искайки, предизвикваме да ни се случва.
• Процесът на оценка, в който ние непрестанно „сканираме” действителността за значимите за нас неща, обикновено е автоматичен. Направената от нас оценка – не се осъзнава, освен в случаите, когато е променена или разширена.
• Съществува рефрактерен период, в който първоначално се филтрира информацията и знанието, съхранени в паметта, като ни се предоставя достъп само до това, което подкрепя съответната емоция. Рефрактерният период може да трае както само няколко секунди, така и да продължи доста повече.
• Ние осъзнаваме емоцията, когато тя е възникне и по-точно, когато първоначалната оценка за нея е завършена. След като веднъж осъзнаем, че емоцията ни е завладяла – сме в състояние да преоценим ситуацията.
• Съществува универсална емоционална универсална основа, която отразява нашата еволюционна теория, в допълнение на много културни научни вариации, които влияят на индивидуалния ни опит.
• Желанието за преживяване или не на емоцията мотивира голяма част от нашето поведение.
• Емоциите ни дават необходимата енергия, за да отговорим на характеристиките на околната среда.
• Емоциите се предизвикват от промени.
• Хората преживяват пълнотата на съзнанието взаимно чрез техните емоции. (19)

1. Класификация на емоциите

Проблемът за емоциите е разглеждан от сравнително голям брой автори. Единственото общо, което те констатират е, че емоциите са преживявания свързани с инстинктите, с потребностите и мотивите на човек. Те изпълняват функцията на гравитационно поле, в което протичат всички психични процеси – възприятие, мислене, памет, въображение и т.н.

От гледна точка на интензивността емоциите могат да се разграничат на: 1) същински – интенционални чувства, насочени към обекти или лица; 2) настроения – обхващащи цялостно преживяването (напр. депресия) и 3) афекти – протичащи много интензивно и нерядко дезорганизиращи поведението.

Емоциите могат да се определят и като положителни и  отрицателни. Отрицателните емоции са едновременно и причина и следствие на дезорганизацията на поведението. За разлика от тях положителните са свързани с преживяването на удоволствие от благополучието, успеха, от изпълнения със смисъл живот, от любовта, жизненото дело, полученото признание, засвидетелствана значимост и т.н. (19,20,21)

Керъл Изард разделя емоциите на основни и на емоции, които се пораждат от основните емоции. Осемте основни емоции са:

• Радост
• Страх
• Гняв
• Тъга
• Любов
• Отвращение
• Изненада
• Презрение

Има основни и комплексни категории, като някои основни емоции могат да бъдат съчетани по някакъв начин за да се образуват сложни емоции. Алтернативно, аналогично на начина, по който основните цветове се съчетават, основните емоции могат да се слеят така че да формират пълния спектър на човешкото емоционално преживяване. Например гняв и отвращение могат да се слеят преминавайки в презрение.

Някои автори твърдят, че съществуват мета-емоции, които са всъщност емоции за емоциите.

Въз основа на силата, трайността и продължителността емоциите се делят на: настроение, афект и страст.

Настроението е продължително  и трайно емоционално състояние с неголяма сила. То представлява основния емоционален фон на човека през определен период от време и се обуславя от разнообразни, непрекъснато действащи външни и вътрешни дразнители.

Афекът  (гняв, ярост) е много силно, бързо възникващо и краткотрайно отрицателно емоционално състояние, при което съзнанието може да е стеснено. Съществуват два вида афекти: 1) Физиологичен – той представлява краткотрайна психоза, която трае няколко минути; 2)  Патологичен –  винаги е свързан с помрачено съзнание. Важен момент за разграничаването на двата вида афекта е, че патологичния възниква бързо и няма реален повод.

Страстта е  интензивно и трайно емоционално състояние с продължителен и дори постоянен характер. Оценката на страстта в социален план обаче се квалифицира като положителна или отрицателна в зависимост от обекта, към който е насочена.

1. Морфология и физиология на емоциите. Реакции, предизвикани от тях. Функции на емоциите

Терминологията, с която се ознaчaвaт емоционлните преживявания, не е достатъчно добре дефинирана и знчението на различните термини се припокрива. Например термините „лошо настроение” или „добро настроение” са варианти на нормата, но от друга страна, настроението може да се оценява като разстроено и да представлява болестна категория. Освен това в обичйната клинична практика термините емоции, чувства и афект се употребяват най-често като синоними, въпреки че от психологична и психопатологична гледна точка между тях съществуват разлики. (3)

За разлика от емоциите чувствата са обобщение на конкретни емоции – в тях се включват емоции. В психологията някои автори разграничават различни видове чувства:

• Нравствени чувства
• Познавателни чувства
• Естетически чувства
• Религиозни чувства (19, 20, 21)

Във физиологията с термина емоции се означават някои вродени специфични форми на поведение, които се съпътстват от определени вегетативни реакции. В това отношение съществуват трудности при формулирането на емоциите, тъй като повечето реакции могат да са наблюдават и при отсъствието им,

Например страховите емоции се съпътстват или от активно, или от пасивно отбранителни реакции, но и в двата случая имаме налице еднообразни вегетативни прояви, като – повишаване кръвното налягане, учестяване на пулса, разширение на зениците и др. Яростта е друго емоционално състояние, което се характеризира с агресивни прояви, учестяване на сърдечната дейност, хиперадреналинемия, повишаване на телесната температура и др. Реакциите на страх и ярост представляват защитни механизми, чрез които организма на човек се приспособява към заплашващите го ситуации.

Други физиологични промени настъпващи в организма на хората са например двигателните или соматични прояви – мимика (пантонима), промяна на позата, повдигане и извиване на гръбначния стълб и др.

Емоционално предизвиканото поведение се свежда обикновено до “борба” или “бягство”. По същество тези реакции са приспособителни и целят запазване на индивида. При това поведение удовлетворените или неудовлетворените изживявания дават ясен външен израз.

Според E. Gellhorn, G. Loofbourrow емоциите идват като енергетичен заряд (активация) от ретикуларната формация – т.е. на това равнище не може да се говори за емоции, а само за енергичен заряд. На равнището на лимбичната система този енергичен заряд получава качествена окраска като една или друга емоция. На равнището на кората емоцията се осъзнава.  (3)

Като основни функции на емоциите можем да отбележим тяхната познавателност, регулиращата им способност, приспособителната им роля, сигналната им дейност и компенсаторната им функция.

1. Осъзнаване и неосъзнаване на емоциите

Емоциите не винаги напълно се осъзнават, поради въздействето на особени блокиращи механизми (отрицателна подкрепа), които са свързани с определени социо-културни норми и с индивидуалния жизнен опит на човека. Например някои емоции при мъжа, като нежност и страх се оценяват като непрестижни и осъдителни в някои субкултурални групи, поради това, че представите за т.нар. „мъжественост” се асоциират само с проявата на смелост, твърдост и неподдаване на чувства. Тази представа се „насажда” още от детска възраст като образец на поведение. Съществуват и много други примери за блокиране осъзнаването на емоциите. В резултат на това се срещат различни степени на осъзнатост и различни форми на деформиране на емоциите (напр. човек несъзнателно преформулира страха си от неуспех в нещо, в отсъствие на заинтересованост от това нещо или човек счита, че гневът му е предизвикан от нечие недостойно поведение, докато в действителност той е предизвикан от това, че не му е оказано достатъчно внимание и т.н.).

1. Теории

Теориите за емоциите датират от десетки хиляди години,  още от древна Гърция, както от Платон и от Аристотел. Такива теории се виждат в работите на известни философи като Рене Декарт, Барух Спиноза и Дейвид Хюм.  По-късните теории за емоциите са повлияни от напредъка в емпиричните изследвания. Често обаче двата подхода не са взаимоизключващи се и голяма част от изследователите включват различни перспективи в работите си.

1. Дисциплинарни подходи

Много и различни дисциплинарни области са работили в сферата на емоциите. Хуманитарните науки изучават ролята на емоциите в умствените процеси, разстройства и невронни механизми. В психиатрията, емоциите се разглеждат като част от изучаването на същността и терапията на психичните разтройства в човешката популация. Психологията разглежда емоциите от научна переспектива, разглеждайки ги като ментални процеси и поведение като също така изследват основнит психологични и неврологични процеси. В подобластите на неврологията каквито са социалната и афективната неврология се изучават нервните механизми на емоцията чрез комбиниране на неврологията с психологическото иследване на личността, емоцията и настроението. Според лингвистиката изразената емоция може да промени смисъла на звуците. В образователната система емоциите се свързват с ангавираността, интереса към обучителния процес. Социалните науки, от своя страна, смятат, че емоцията играе съществена роля в човешката култура и социални взаимодействия. Антропологията разглежда ролята на емоциите в човешката дейност. В областта на комуникационните науки,  организационните учени са изследвали ролята на емоциите в организациите, от гледна точка на мениджъри, служители и дори клиенти. В икономиката, изучаваща производството, разпределението и потреблението на стоки и услуги, емоциите се анализират в някои подобластта на микроикономиката, за да се оцени тяхната роля при закупуването, при вземането на решения и при предприемането на риск. В политическата наука, емоциите са разгледани в редица области, като например анализ на избирателните взети решения. Във философията емоциите са проучени в области като етика, философия на изкуството, на музиката и т.н. В историята, учените разглеждат документи и други източници, за да тълкуват и анализират минали дейности; спекулацията върху емоционалното състояние на авторите на историческите документи е един от инструментите за тълкуване. В литературата и киното, израз на емоция са жанрове като драма, мелодрама и романтика. Емоцията е проучена и при нечовекоподобни животни – етологията, клон на зоологията, който се фокусира върху научно изследване на поведението на животните. Етологията често изучава един вид поведение (например агресията) при различни несвързани по между си животни.

1. Адаптация

9.1. Процесът на адаптация

В най-общ смисъл процесът на адаптация означава  приспособяване. Тя се дефинира като динамичен процес на стремеж  към баланс на индивида с непрекъснато променящите се условия на неговото обкръжение. Тя се отнася до способността на индивида да се приспособи към обкръжението и да взаимодейства с него. Адаптацията представлява интегрална реакция на организма, водеща до поддържане на неговата устойчивост, при постоянно променящите се условия на средата. Тя се отнася още до способността на индивида за оптимално уравновесяване с конкретните условия на действителността, ефективно преодоляване на развиващите се неравновесия, възможностите за изява на творческите сили.

9.2. Видове адаптация

Адаптацията най-общо се разделя на биологична, психична и социална.

Биологичната адаптация отразява не само процеса на приспособяване на строежа и функциите на организма, на неговите органи и системи към условията на средата, но и резултата  от това взаимодействие; създава условия за по-нататъшното развитие на организма. Биологичната  адаптация е свързана  с неспецифичната информация, която определя  биологичното значение  на даден дразнителза организма и предизвиква недиференцирани по своето съдържание сетивни, емоционални и вегетативни реации. По-висша форма е физиологичната адаптация.

Социалната адаптация включва процесите и резултатите от установяването на определени взаимоотношения между личността и средата. Човек се приспособява към социалнта среда без да изменя своята морфологична организация и физиологичните си финкции, а чрез усвояване на обществено-исторически опит, натрупан от предишните поколения – език, материална и духовна култура.

Психичната адаптация изисква от една страна, смяна на досегашните модели на привично и усвоено поведение, а от друга страна  – научаване на нови и допълнителни умения във връзка с новите изисквания и очаквания.  На психично ниво се изработва адаптивен отговор, изграден от досегашните психични явления и подчиняващ се на основни психични закономерности.

Адаптацията  бива още пасивна – приспособяване, нагаждане към въздействията на средата без стремеж средата да бъде променяна и активна – извършване на изменения в средата с оглед да се получат от нея желаните въздействия.

9.3. Адаптационни функции

Основната жизнена функция и предназначение на психичното е регулирането на дейността. Но тази регулация не е някаква абстрактна функция на съзнанието, нейната цел е адаптирането на личността към външната среда.  Досега в психологията регулиращата финкция на психичното се свързва главно с познавателните психични процеси ( възприятие, представа, мислене и др. ) т.е. гносеологичният обрат. И наистина поведението и дейността на човека се регулират от тези процеси. Те отразяват обективните качества и връзки на предметите и явленията от действителността.

1. Взаимовръзката емоции – адаптация и психосоматични заболявания

В направлението на психосоматичната медицина най-голямо разпространение са получитли класическите концепции за „символния език на органите” за „специфичния емоционален конфликт” и за „профила на личността”.

Според поддръжниците на първата концепция симптомите на болестите са символи на несъзнавани мисли. Изтласкани в „несъзнаваното”, асоциалните стремежи на личността „говорят” на езика на разстроената функция на един или друг орган. Концепцията за „специфичния емоционален конфликт”  често се свързва с името и работата на F.Alexander. Според неговите представи психосоматичното заболяване е физиологичен израз на дадено хронично или периодично повтарящо се емоционално състояние. Той обособява три вида психогенни заболявания: хистерични припадъци, вегетативни неврози и психосоматични заболявания, разглеждайки ги като резултат от различната степен на изтласкване  на сексуалните конфликти и свързаните с тях тревожно-напрегнати преживявания. Според привържениците на тази концепция на всяка емоционална ситуация съответства определен соматичен синдром. Сдържаният гняв, потиснатата враждебност, всички нереализирани агресивни тенденции на личността чрез симпатиковата нервна система водят до развитието на заболявания като хипертонична болест, артрит, могрена, диабет, хипертиоридизъм. Не намерилият разрешение стремеж към независимост, признание, удовлетворяване на сексуалните потребности обуславя повишена активност на вагусовият нерв и съдейства за развитието на бронхиална астма, язвена болест и улцерозен колит.

Теорията за „профила на личността” от F. Dunbar. Според нея основна задача при изследването на болния е определянето на условията, към които емоционалното напрежение става хронично или фиксирано. Особено внимание се обръща на случаите, когато психичното, респективно емоционалното състояние е неадекватно на наличната ситуация или опасност. Обособените от авторката личностови типов е – коронарен, хипертоничен, алергичен и склонен към увреждания са стимул за многобройни разрботки по въпроса за личностовата типология.

Използвана литература:

1. Голдберг, Д.; Бенджамин, С.; Крийд, Ф. 1999. Психиатрия в медицинската практика.
2. Иванов, В. 1999. Практическа психосоматична медицина.
3. Попов, Г . 2010г. Обща и клинична психопатология. Стено.
4. Шарфетер, К. 1999. Обща психопатололия. ЕА.
5. Craig, A.D. (Bud) (2008). „Interoception and emotion: A neuroanatomical perspective“. In Lewis, M.; Haviland-Jones, J.M.; Feldman Barrett, L.. Handbook of Emotion (3 ed.). New York: The Guildford Press. pp. 272–288. ISBN 978-1-59385-650-2. Retrieved 6 September 2009.
6. Craig, A.D. (Bud) (2003). „Interoception: The sense of the physiological condition of the body“. Current Opinion in Neurobiology.
7. Darwin, Charles (1872). The Expression of Emotions in Man and Animals. Note: This book was originally published in 1872, but has been reprinted many times thereafter by different publishers.
8. Derek A. Denton (8 June 2006). The primordial emotions: the dawning of consciousness Oxford University Press. p. 7 ,10.
9. Drake, R.A. (1987). Effects of gaze manipulation on aesthetic judgments: Hemisphere priming of affect. Acta Psychologica, 65, 91–99.
10. Ellsworth, P. C. (1994). William James and Emotion: Is a Century of Fame Worth a Century of Misunderstanding. Psychological Review, (101)2, 222-229.
11. Gaulin, Steven J. C. and Donald H. McBurney. Evolutionary Psychology. Prentice Hall. 2003. ISBN 13: 9780131115293, Chapter 6, p 121-142.
12. Griffiths, Paul Edmund and Scarantino, Andrea (2005) Emotions in the wild: The situated perspective on emotion.
13. Kringelbach, M.L.; O’Doherty, J.O.; Rolls, E.T.; & Andrews, C. (2003). Activation of the human orbitofrontal cortex to a liquid food stimulus is correlated with its subjective pleasantness. Cerebral Cortex, 13, 1064–1071.
14. Lövheim H. A new three-dimensional model for emotions and monoamine neurotransmitters. Med Hypotheses (2011), Epub ahead of print.
15. Merckelbach, H.; & van Oppen, P. (1989). Effects of gaze manipulation on subjective evaluation of neutral and phobia-relevant stimuli: A comment on Drake’s (1987) ‘Effects of gaze manipulation on aesthetic judgments: Hemisphere priming of affect.’ Acta Psychologica, 70, 147–151.
16. Myers, David G. (2004) „Theories of Emotion.“ Psychology: Seventh Edition, New York, NY: Worth Publishers, p. 500.
17. Schachter, S. and Wheeler, L. (1962). Epinephrine, chlorpromazine, and amusement. Journal of Abnormal and Social Psychology, 65, 121-128
18. Тao, Jianhua; Tieniu Tan (2005). „LNCS“. Affective Computing and Intelligent Interaction.3784. Springer. pp. 981–9951.
19. http://www.emotionalcompetency.com/emotion.ht-Emotional Competency discussion of emotion
20. http://www.galactic.org.ua/clovo/p-e-2.htm
21. http://en.wikipedia.org/wiki/Emotion