Ако имате усещането, че тялото Ви страда, изпитвате болка, често ви се вие свят, съзнанието Ви е неспокойно и води до промени в настроението, които остават неразбираеми за околните, то много е вероятно причината да не е телесна болест, а повишена тревожност.

Тревожността съпътства човека още от древността. Тя е чувство, което възниква в ситуации на опасност и отключва инстинкта за самосъхранение. Този инстинкт е вероятно да се прояви в три основни посоки – бягство, нападение, вцепенение, познато още като мнима смърт.

Тревожността влияе увреждащо на разума, където силната тревожност отключва примитивното инстинктивно поведение. Така колкото по-интензивно се преживява тя, толкова по-силно блокира способността на човек да мисли логично и рационално. В резултат на което човек е неспособен да разсъждава разумно. Сигналите, които ни „показват”, че сме тревожни са индивидуални и специфични за отделния индивид. Най-общо те могат да се обособят в три основни групи:

Психологични

Най-често се отнася до очакване, свързано със специфични опасения. Преживяването за безпокойство на настоящите събития и бъдещето, т. е. тя винаги е свързана с мисли и преживявания или за миналото, или за бъдещето, но не и за настоящето, което възпрепятства живеенето „тук и сега”, затруднява преживяването на удоволствие и радост. Чести са притесненията за себе си и/или за другите. Страхът заема водещо място и до голяма степен предопределя действията на човека. Налице е повишена “бдителност”, при която човек постоянно е нащрек. Това създава усещане за нервност и вътрешно напрежение, което често е причина за нарушения в съня.

Телесни

Мускулното напрежение е едно от най-често съобщаваните от клиентите видове дискомфорт. То прозира зад думи като “тялото ми е стегнато”, “не мога да се отпусна”. Оттам се проявяват и симптоми като сърцебиене, задух, изпотяване, треперене на крайниците или на цялото тяло. Други клиенти съобщават за виене на свят, премаляване, главоболие. Стомашно-чревните смущения, които е възможно да варират от гадене, а в екстремни ситуации, значими за човек да прирастват в повръщане и диария. Не рядко се срещат затруднения в уринирането или чести позиви, както и сухота в устата, пребледняване или зачервяване.

Поведенчески

И тук реакциите са в двете крайности – психомоторна затормозеност или възбуда. Човек, в едни случаи, може  да усеща сковаване на цялото тяло и липса на възможност за действие, а в други, да му е невъзможно да седне и да се отпусне, сякаш е нужно да е в непрестанно движение. Често наблюдавано е безплодното суетене и бурни реакции на стимули от заобикалящата среда. Околните в това виждат променливо поведение и повишена раздразнителност като често съобщават, че им е трудно да разберат тревожния човек.

Най-често телесните прояви на тревожността са тези, които човек “забелязва”. Например, вниманието може изцяло да е насочено към усещанията от сърдечната област (сърцебиене) или към болки в някоя част на тялото, подуване и свиване на корема. Веднъж възникнала, тревожността има нужда от обект, с който да бъде свързана. Така се формират специфичните страхове от затворени пространства, от места с твърде много хора, страх от задушаване, от инфаркт, от припадък и т.н.

Защо съществува тревожността?

Всъщност за тревожността винаги си има причина. Тя съобщава за наличието на опасност за индивида, което се назовава от клиентите като страх. Той е естествена емоционална реакция, която помага на човека,  мобилизирайки ресурсите му за справяне с конкретна и ясна заплаха. Тревогата е емоция, която сигнализира за вероятна, неясна и недиференцирана опасност, т.е. причината за безпокойството не ни е ясна.Най-често тази заплаха не е нещо, което се намира в пространството около човека. Тя е видима и осезаема само за този, който я преживява и отговорът за всеки се крие в особеностите в индивидуалното му функциониране, които могат да бъдат изследвани и разкрити в кабинета на психолога.