Настоящата статия разглежда връзката между родителите и децата от друга перспектива – интергенерационната теория. Всичко написано по-долу е продукт на търсене и обобщаване на базови и съвременни психологически концепции, утвърдени и признати от науката.

Интергенерационната теория за семейното функциониране, наречена още контекстуален подход, поставя акцент върху качеството на връзката между детето и родителите.

Счита се, че съществуват 4 дименсии, които определят човешкото поведение и взаимоотношения – факти, индивидуална психология, поведенчески транзакции и релационна етика. Фактите са значителна част от реалността или съдбата (в широк смисъл) като етническа принадлежност, пол, социален контекст, култура и т.н. Психологията се отнася до психичното функциониране, като когнитивно и емоционално развитие. Транзакциите са комуникативните последователности; наблюдаваните транзакции (обмени) между отделните семейни членове. И последната дименсия – релационната етика – се разглежда като крайъгълния камък на интергенерационната теория и се отнася до баланса на откровенност/честност сред хората. Честността в семейните взаимоотношения означава, че интересите на всички семейни членове са зачетени (от всеки семеен член). Добрата връзка се характеризира с удовлетвореност на нуждите на всеки един, едновременно изразявайки своите собствени потребности и вземейки предвид и тези на другите.

Ключов концепт за междуличностното взаимоотношение е лоялността, което се счита за критично важно особено в отношенията родител-дете.

От една страна, това е синовната лоялност – тъй като родителите са дали живот на детето, грижили са се за него, детето по природа е заставено да отговори на очакванията на родителите и да приеме техните норми и правила. По този начин балансът на даване и получаване е постигнат. Дали родителите и децата са удовлетворени от тяхната взаимна връзка, зависи от това дали те са в състояние да удовлетворят както собствените си нужди, така и тези на другите, като същевременно изразят загриженост  и благодарност. Така децата наследяват лоялността към своите родители.

От друга страна, лоялността се отнася до взаимоотношенията с връстници, братя и сестри и приятели. Тези отношения според Спарк и колеги също се характеризират с баланс на даване и получаване. За разлика от синовната, този вид връзка може да бъде лесно прекъсната.

Когато в семейството възникват проблеми, именно тази лоялна връзка между семейните членове става обект на анализ. Проблемите свързани с лоялността могат да станат причина децата да проявят проблемно поведение; интернализирани поведенчески проблеми  (като анорексия, фобия, психози), както и екстернализирани поведенчески проблеми (като престъпни деяния, безразличие, избягване на другите и т.н.). Според Босзормени-Наги  и колеги тези проблеми могат да възникват, когато има нарушен баланс в даването и получаването между родители и деца.

Първо, проблемите могат да възникнат, когато родителите получават повече подкрепа и загриженост от техните децата, докато те не им дават достатъчно от същото в замяна, или ако не признават усилията на своите деца. Ако родителите не са в състояние да поемат своите родителски отговорности, то децата поемат част от тях, което е наречено от автора „парентификация“ . Това означава, че деца са поели ролите на родителите. Когато това се случи, нуждите и потребностите на детето не получават достатъчно внимание и детето става претоварено.

Второ, балансът на даване и получаване може да е нарушен и да възникнат проблеми, когато родителят не чува и не възприема нуждите на детето и по този начин го и лишават от възможността то да упражни „правото си“ да дава. Тези родители действат свръхпротективно. Те дават много на децата, но не искат нищо в замяна.

Трето, детето може да е поставено в разцепващо лоялността ситуация. Това се случва, когато липсва доверие между родителите или всеки един от тях има различни изисквания към детето, така че детето е в състояние да прояви лоялността си само към единия родител. Детето е разкъсано между двамата родители, което може да стане причина то да проявява неморални действие (като например да краде, да удря и т.н.), за да избегне избора между тях и евентуално да обедини родителите в техния подход към трудното дете. Проблемите обикновено се появяват, когато единият родител очаква детето да застане на негова страна в конфлика срещу другия родител.

Съгласно интергенерационната теория, която се характеризира с мултигенерационна перспектива, тези патерни/модели на проблеми с лоялността се предполага, че се предават през поколенията. Какво означава това?

Ако настоящите родители са получавали малко грижа и подкрепа от техните родители, то се очаква техните собствени деца да им дават повече от онова, което им е липсвало в миналото – грижа и подкрепа. По същият начин ако родителите не са имали възможност да дадат подкрепа и грижи на своите родители, когато са били млади, може да започнат да дават на своите деца, онова, което не са успели да дадат на родителите си в миналото. Това отново отнема възможността на децата да изразят подкрепата си към родителите.

Четвърто, проблемите в семейното функциониране могат да се появят, поради конфликти на лоялността. Това са конфликти между синовната (родител-дете) лоялност и лоялността към връстниците. Обикновено се получава, когато ценноститете, нормите и очакванията от родителите и от връстниците не съвпадат. Понякога това резултира в поведението на детето като отричане или игнориране на връзката му с родителя. Детето се държи сякашне го е грижа за нуждите, интересите и очакванията на родителите. Друг път обаче детето „застава на страната на родитлите“ и става невъзможно да изгради връзки с връсници и/или възрастни. Като последствие социалното и автономното развитие на детето могат да бъдат нарушени.

Съгласно интергенерационната теория, семейните проблеми възникват по време на различните етапи на развитие на семейния живот (като настъпване на юношество, отделяне, напускане на дома, брак, смърт и т.н.). Тези транзакции водят със себе си нови изисквания и предизвикателства, пред които е изправено семейството. Тези моменти са периодите, в които е време семейството да предоговори лоялните задължения, баланса на нуждите и правото да се дава и получава и по този начин се осигурява възможност за израстване и обогатяване. Ако семейството не е способно да „пренареди“ тези стари модели – често възникват семейни проблеми.

В заключение можем да кажем, че ако има баланс в даване и получаване между родители и деца и ако те са способни да признават усилията на останалите, връзката родител-дете се характеризира с честност, справедливост, признателност и взаимно доверие. Климатът на доверие в семейството се изразява в способността за взаимно изслушване, отбелязване на нуждите, желанията и правата на останалите, изразяване на благодарност, усещането, че всеки е достъпен за останалите и споделянето (както на позитивния опит, така и на трудностите, с които се сблъсква всеки).

Босзормени-Наги и колеги предполагат, че поведенческите проблеми при децата възникват, когато е нарушен балансът на даването и получаването. То се наблюдава във връзката родител-дете като усещане за несправедливост, липса на доверие и липса на признателност.

Свързани статии:

Какви родители сме според подхода на родителстване – Част 1

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *